ръждясaлият влак се протегна сънливо
светофарът наметна протритото си жълто палто
напуканите релси въздъхнаха
едно малко момиченце пресече перона
и се зарея сред фенерите-лампи
ръждясaлият влак се протегна сънливо
светофарът наметна протритото си жълто палто
напуканите релси въздъхнаха
едно малко момиченце пресече перона
и се зарея сред фенерите-лампи
Във връзка с предния си пост, се сетих за един откъс от “За любовта и сянката” на Исабел Алиенде. Иска ми се да го споделя.
„Дотогава бе раждала всичките си деца вкъщи с помощта на Мамита Енкарнасион, която следеше бременността и от първите месеци, появяваше се в навечерието на раждането и оставаше, докато майката не поемеше отново задълженията си.
....
Така беше с всички раждания на Дигна Ранкилео, но когато дойде време да роди Еванхелина, акушерката беше в затвора за незаконно упражняване на лекарска практика и не можеше да и помогне. Само заради това Дигна отиде в болницата на Лос Рискос, където се отнеса с нея по-лошо и от затворник. Щом постъпи, и сложиха пластир с номерче на китката, обръснаха срамните и части, измиха я със студена вода и дезинфектанти, без дори да помислят, че могат да и пресушат млякото завинаги, и я поставиха на легло без чаршафи с друга жена в същото положение. След като ровиха, без да я питат, във всички отвори на тялото и, изродиха бебето под светлината на лампа и пред погледите на всички любопитни. Понесе всичко, без да охне, но когато излезе от там с дъщеря на ръце, която не беше нейна, и с боядисани в червено срамни части, тя се закле, че никога повече няма да стъпи в болница“
Във въпросната болница разменят две бебета и въпреки, че жените си ги познават, всички в болницата твърдят, че такова нещо не е възможно да се случи. Много ми харесва едно изречение, което описва реакцията на директора по повод скандала, вдигнат от майките:
„Директорът на болницата се ядоса: невежи, невъзпитани жени, вместо да благодарят, че се грижим за тях, ми вдигат скандал.“
Всякакви аналогии и прилики с действителни събития оставям на вас:)
Майка ми е родена вкъщи. Както и двете и сестри. Родена е в голям град, във време когато соцът е бил вече на сцената. В нейния конкретен случай е имало много сняг и при липсата на кола е било пълен абсурд да се ходи в болница. Сестрите и обаче, са родени в началото на лятото и в началото на есента. Истинската причина, поради която тези три раждания не са се състояли в болница е, че дядо ми е нямал доверие на болниците и лекарите.
В нетолкова далечно минало всички са раждали вкъщи. Сега това е възмутително. Може би, защото сегашните домове са по-нестерилни или пък сегашните жени просто не могат да раждат?! Телата им са дефектни, повечето са с тесен таз и нямат кърма!
А може би егото на АГ-съсловието е наранено, защото някой, при това некомпетентен, си е позволил да постави под съмнение техните "утвърдени практики". Позволил си е, съвсем съзнателно, да пренебрегне предлаганата му помощ. На всичкото отгоре резултатът, който специалистите толкова цитират – здрава майка и здраво бебе – е налице.
Баба ми е родила и трите си деца в присъствието на жена, снизходително наричана от медицинските лица „някоя баба“. В момента занаятът на бабата се е загубил. Акушерките нямат право да извършват подобно раждане, поради което дори да имат желание, им липсва опит. Жените, които искат различно отношение и вярват в способността на тялото си да ражда, трябва да се справят сами, защото такава услуга „за лигли“ в болниците ни не се предлага. Тези жени са се подготвяли много повече от 9 месеца за това събитие. Наясно са с риска, който поемат. И противно на това, което училите Н-години, се опитват да ни втълпят, не са малоумни сектантки.
Не, не рекламирам домашното неасистирано раждане. Но щом нещо съществува, за него има причина. Може би е нормално развитието на болничната помощ да се движи по крива...нагоре, после надолу. Също, както е нормално представителите на съвременната медицина да заклеймят подобни действия като „Възмутително! Пълна лудост!“ и да се опитат да изкоренят симптомите, вместо да лекуват причината. Само че това поведение не води до никъде. Или по-скоро води до възмутителни действия, граничещи с пълната лудост:)
СЗО е Световната здравна организация, същата която казва на хората кога има просто епидемия и кога животозастрашаваща пандемия. Днес прочетох в една статия, че СЗО официално признавала Аюрведа за алтернативна медицина. С други думи, дава компетентното си мнение, че това не е шарлатанство, а също и благоволението си светът да се ползва официално от тази алтернатива.
Между другото, Аюрведа е цялостна система, която късае не само физическото здраве. Аюрведа означава „наука за живота“. И съвсем между другото, съществува от около 4000 години.
СЗО е специализирана здравна агенция на Обединените нации, чиято основна цел е постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. За сведение, СЗО съществува като Здравна организация от 1946 г. и като Световна здравна организация от 1948 г.
Въпросът е какво са правили хората преди 1948? Кой се е грижил за здравното им равнище? A също и как Аюрведа е просъществувала, без да бъде оценена и разрешена за ползване от компетентни лица? Очевидно индийците, а може би и някои самонадеяни европейци и американци, са я ползвали на своя глава.
За подобни случаи повече ми харесва английската абревиатура на организацията – WHO. Бих добавила една въпроситела и една удивитела... Who?!
Because
Because the world is round it turns me on
Because the world is round...
Because the wind is high it blows my mind
Because the wind is high...
Love is old, love is new
Love is all, love is you
Because the sky is blue, it makes me cry
Because the sky is blue...
Across the Universe
(Lennon/McCartney)
Words are flowing out like endless rain into a paper cup,
They slither while they pass, they slip away across the universe
Pools of sorrow, waves of joy are drifting through my open mind,
Possessing and caressing me.
Jai guru de va om
Nothing's gonna change my world,
Nothing's gonna change my world.
Images of broken light which dance before me like a million eyes,
That call me on and on across the universe,
Thoughts meander like a restless wind inside a letter box they
Tumble blindly as they make their way
Across the universe
Jai guru de va om
Nothing's gonna change my world,
Nothing's gonna change my world.
Sounds of laughter shades of earth are ringing
Through my open views inviting and inciting me
Limitless undying love which shines around me like a
Million suns, it calls me on and on
Across the universe
Jai guru de va om
Nothing's gonna change my world,
Nothing's gonna change my world.