A Butcher's Dozen - приложение

Приложение: Напред, в правилната посока!

Една от причините, че толкова много жени, с които работя, раждат успешно вагинално след секцио, дори когато бебетата са много едри е, че ние обръщаме изключително внимание на позицията на бебетата. Информираността относно позицията на бебето по време на бременността, в началото на раждането и после специалното внимание, отделено на това, през целия процес на раждането има огромно значение за резултата при раждането и при VBAC. Предлагам ви внимателно да прочетете статията на Валери Ел Халта “Постериорно раждане: болка в кръста”(Valerie El Halta's "Posterior Labor: A Pain in the Back", Midwifery Today Issue 36 и Wisdom of the Midwives) и брошурата Understanding and Teaching Optimal Foetal Positioning от Jean Sutton and Pauline Scott [доставка чрез Midwifery Today].

ОК, вече знаем, че главата на бебето е надолу. Но тази информация сама по себе си не е достатъчна. Трябва да знаем къде е и гърбът на бебето, на коя страна е обърнато. За мен е ужасяващо колко много медицински лица не могат да определят това без ултразвук. Това, според мен, е притеснително поради редица причини, сред които не е за пренебрегване и тази, че самият ултразвук може да доведе до промяна на позицията на бебето. Освен това, и повечето жени, които са били подложени на ултразвуково наблюдение ще го потвърдят, обикновено бебетата не обичат да ги ехографират. Изглежда това ги притеснява и ги активизира: често майките споделят, че “като че ли бебето се опитва да избяга от ехографа”. Обикновено е много лесно да се определи позицията на бебето външно. Но ако има съмнение, акушерка Валери Ел Халта пита: “За какво мислите са фонтанелите и черепните шевове?” Отговор:”Те са сигналите, които е оставил Бог за да могат да се ориентират акушерките!” Предната фонтанела е с формата на диамант, а задната - на триъгълник. Чрез опипване на фонтанелите и черепните ръбове, можем да определим позицията на бебето.

[бележка: Беше ми интересно да получа писмо от Дорис Хеър тази седмица: „На 13.декември пуснах запитване към Дейвид Фийгъл, MD, директор на Центъра за уреди и радиологично здраве към Американската Администрация за храните и лекарствата: „Д-р Фийгъл, по мое мнение, никой не е на ясно с дългосрочните ефекти на диагностичния ултразвук върху човешкото развие. Това все още ли е така?“ Отговор: „Да, точно така, никой не е на ясно с дългосрочните ефекти на диагностичния ултразвук върху човешкото развие.“ “]

Когато бебето е обърнато с гръбчето наляво или напред (anterior), раждането най-вероятно ще е продуктивно и кратко. Когато тялото и главата са „подредени“ правилно, вълните [контракциите] обикновено са регулярни, с пауза между тях и разкритието се получава добре. Това е защото главата напредва с най-малката си част. Това е и онази част, която се свива най-лесно. Освен това, тази част от бебешката глава представлява окръжност, която упражнява директен и равномерен натиск върху окръжността на отварящата се шийка на матката. Хоп! 10 сантиметра и напъните започват. Ако обаче, гърбът на бебето е от дясно или бебето е с лицето напред(това е постериор), трябва да обърнем специално внимание. Ако това не се коригира – естествено или с помощ – няколко неща е вероятно да се случат: майката ще получи продром – ту напред, ту назад – което е изтощително и обезкуражаващо; контракциите ще са една след друга, на 2-3 минути с продължителност само 20-30 секунди, с резки върхове и мъчителна болка, но с много малко разкритие; майките обикновено се оплакват от болки в гърба; тази болка често не престава дори между контракциите. Това са предупредителните знаци за постериорно или асинклитично (една от моите акушерки учители, Клер, ги нарича „изчанчените“) бебе. В тези ситуации бебето напредва с най-широката част на главата.Това е и частта на главата, която не се променя лесно и естествено. В този случай нямаме кръг, който натиска кръг, а голям, изпъкнал, неправилен овал, който създава натиск само върху някои сегменти от шийката на матката. В резултат, шийката се раздразва, контрахира често, но нерегулярно и без много напредък.

Когато бебето не напредва с правилната част на главата, шийката обикновено достига разкритие само 3 до 4 см. Жената е в ситуация, в която има нужда от диагностика, внимание и корекция. Техники и мерки като визуализация, релаксация, хиропрактика, акупунктура, хомеопатия, билки, поставяне на майката в позиция на четири крака, да помолите жената да обхване корема си и после външно да промени позицията на бебето, топки за тенис, топли(или студени) компреси на кръста – всички тези неща са помагали при едни или други раждания, но по-често промяната е малка и жената обезкуражена и изтормозена от нестихващата болка, гневна и победена, моли за облекчение под формата на лекарства, анестезия и секцио.

Ако жената е в болница, гинекологът най-вероятно ще предложи питоцин, който често води до други проблеми: мейчин и/или фетален дистрес, по-силни, но все така неефективни контракции, които са още по-мъчителни за майката и желанието за епидурал или лекарства нараства; после следва цяла КАСКАДА от интервенции и най-важното, бебето бива принудено да слезе надолу, като това го лишава от шанса да заеме по-добра позиция. Други предлагат на жената да клекне, ако няма напредък. Това също принуждава бебето да слезе надолу в неподходяща позиция, като причинява дълбоко напречно заклещване. Лекарите често пукат околоплодния мехур с надеждата нещата да потръгнат – това също не е препоръчително, защото също поставя бебето в неблагоприятна позиция.

Превенцията на постериорното предлежание е възможна! Всички започваме да обръщаме внимание на този факт. Казваме на бременните: Никога не се облягайте назад – ако искате да седнете, да почетете или да погледате телевизия, гърбът ви трябва да е абсолютно прав. Подпрете гърба си с книга или с много възглавници. Следвайте този съвет и когато сте в кола – нека винаги има възглавница зад гърба ви да го подкрепя. Ако работите на бюро със стол, който се накланя назад, намерете си стол с неподвижна облегалка. Накланянето назад може да отслаби мускулите на гърба и създава условия за бебето да се обърне в неподходяща поза (забележете как всички наши малки американчета биват разнасяни с часове в кошниците за кола, създавайки поколения момичета, предразположени да имат постериорни бебета!). Обаче, ако жената вече е влязла в периода на активното раждане и то не напредва, е важно да започнете (буквално) да обръщате нещата, да посредничите.

Акушерката Валери Ел Халта определя разликата между интервенция и посредничество. Интервенцията се прилага без оглед на това дали ще помогне или не на майката да роди естествено. Интервенциите не са естествени; например питоцинът и епидуралната упойка. Те често се правят заради удобството и спокойствието на гинеколога и медицинския персонал или за да се задвижат нещата по-бързо. Препоръчват се в атмосфера на недоверие към естествения процес и в среда на страхове, свързани с раждането. Посредничеството, от друга страна, е нещо, което се прави като се вземат предвид и безопасността и естественото раждане. Прави се с непоклатима вяра в способността на жената да роди. Посредничим в името на раждащата майка, за да и помогнем да роди естествено. Промяна на позата на майката и/или оказване на помощ за завъртането на бебето – това е посредничество, а не интервенция.

Позата, която сме открили, че най-често завърта постериорното бебе, се нарича поза Полярна мечка. Терминът произлиза от една чудесна снимка в списание National Geographic, на която полярна мечка ражда мечето си. Предните и лапи са долу, възможно най-ниско, както и раменете и. Гърбът и е извит под формата на арка. Краката и са разтворени и коремът и свободно виси във въздуха. (Позата също се нарича „игриво кученце“ или „спящо бебе“). Жените заемат тази поза в началото на раждането, когато започват контракциите. Ако след около 45 мин. бебето не се е обърнало само, е лесно да бъде препозиционирано (жената остава в тази поза), чрез нежно, но уверено външно избутване на гърба. Много гинеколози казват на жените, че бебето не може да бъде наместено преди те да са достъгнали 7 или 8 сантиметра разкритие и ако главата на бебето не е слязла достатъчно ниско в таза. Проблемът, разбира се, идва от това, че повечето жени никога не достигат разкритие 7-8 см. с такова предлежание и ако успеят, това отнема много, много часове. Наместването на главата на бебето в ранните етапи на раждането е задължително: то спасява майката от изтощение, спасява бебето от стрес или елиминира проблема „бебе, което не може да се обърне“. Не е рядкост майка, която часове е стояла на 4-5 см. разкритие, да напредне много бързо, защото главата вече е добре позиционирана в шийката, която е имала огромно желание да се разшири, но не е успявала да го направи, поради неравномерния(или несъществуващ) натиск, който е получавала.

Да се помогне на постериорното бебе да се завърти е безопасно. Най-вероятно това е толкова голямо облекчение за бебето, колкото и за майката. При хиляди обръщание, не е имало никакви случаи на фетален дистрес или стрес или усукване на пъпната връв. Всъщност е много по-добре за бебетата, главите им да са в правилната позиция, добре разположени върху шийката и разтваряйки я равномерно, така че да могат да се родят, вместо да се „блъскат“ асинклитично или постериорно, без напредък. Много бебета, които не се обръщат, поглъщат мекониум или проявават други симптоми на стрес и тръгват към операционната.

---------------

Нанси Уейнър е акушерка, обучител по въпросите за раждането, межународно признат писател и лектор. Тя е създател на термина VBAC—вагинално раждане след секцио. Съавтор на “Тихият нож: превенция на секциото и вагинално раждане след секцио." В момента работи над третата си книга – "Родотресение: книга за раждането за силни жени и за жени, които искат да бъдат силни."/Birthquake: A Childbirth Book for Strong Women and Women Who Want to Be Strong/

Прегледайте също:

• Научете повече за VBAC и превенцията на цезаровото сечение с Midwifery Today Issue 57

• What Every Midwife Should Know about ACOG and VBAC: Critique of ACOG Practice Bulletin # 5, July 1999, "Vaginal birth after previous cesarean section" - by Marsden Wagner, MD, MSPH

• Technology in Birth: First Do No Harm - by Marsden Wagner, MD

• Midwifery Today Conference Audiotapes - VBAC and Cesarean

Сутрешни мисли

7:30 сутринта. Наблюдавам чудото на сътворението. То прави сутрешната си йога, възторжено придружена с високо и ясно повтаряне на матрата „ДА!“. Ето го: седнало в обущарска поза, вдига ръце и ги протяга силно напред, енергично преминава в планина, котешка поза, кобра ... ДА! ДА! ДА!

След малко повече от седмица чудото на сътворението ще стане на годинка. Мисля си за мъдростта на природата и за лекотата, с която я пренебрегваме...

Мисля си за всички таблици, в които напъхват човек още преди да се роди: мерят му главата, краката, водата, в която плува...ако нещо не пасва, лошо! 

После му казват кога да се роди, дават му срок: от-до...ако закъснее, лошо! Обикновено се вмества в срока;) Започва да се ражда и добре, че всички около него знаят как става тая работа, защото на него, горкото, му е за първи път! Обаче пак има срок: на час по сантиметър разкритие... ако закъснява, лошо! Е, чак пък лошо ... малко химийка и готово – да се чуди откъде му е дошло и да излиза по-бързо! И след 9 месеца спокойствие човекът бива изхвърлен директно на сцената на живота: светлини, аплодисменти, шегички... как да не се разплачеш?!

Да не забравяме таблиците. Те са най-важни за новия човек! Как би могъл да продължи живота си, без да бъде веднага осведомен за килограмите и сантиметрите?! Майка му ще чака. Девет месеца е чакала, сега какво се е разбързала да го вижда?! Я, да си почива, че идват безсънни нощи. Бащата пък изобщо не го броим. Неговото място е в кръчмата „да полива наследника“. Какви са тия нови моди да присъствал на раждането. Ами! Какво ще види толкова?! Ще го види като изтрезнее...ъхъ!

После таблиците продължават...сантиметри, килограми... да се захрани точно на n-тия месец, с точното пюре в точния грамаж... кога да реди кула, кога пък пъзел...кога да каже „к“ и кога „й“...

„Човекът е венецът на природата“. Той знае кога и как стават нещата...Записал ги е в таблици, за да не ги забравя и да ги предава на поколенията.

... а чудото на сътворението се хваща за пръчките на леглото, изправя се и ми се усмихва победоносно. Надсмива се над сутрешните ми мисли... и с право.:)

Очаквате голямо бебе? Значи тази статия е за вас

Какво би станало, ако нямаше тазове? Aко тазът беше точно толкова незначителен за начина на раждане, колкото размерът на носа на майката? След 20 години наблюдаване на раждания това е изводът, до който стигнах. Тазът се отваря на три места - симфизата и двете сакроилиачни стави. Тези точки са пълни с хормоните на релаксацията - тазът буквално се разпада около 34-тата седмица от бременността. Като добавка към този мобилен, хлабав, разтеглив таз, природата е дала на хората бонуса от пластична, свиваща се бебешка глава. Както приставката за готвене на пара има разгъващи се плочки, които я нагаждат към всякакъв размер тенджера, така и четирите припокриващи се пластини, които формират бебешкия череп се наместват така, че да се пригодят към тялото на майката.

Всяка жена, която е жива днес, е резултат от милиони години естествен подбор. Днешните жени са краен резултат от еволюцията. С изключение на родените през последните тридесет години, почти всички ние, поколение след поколение, сме имали безпрепятствени, нормални вагинални раждания. Допреди тридесет години повечето от сериозните проблеми са се дължали на лошо хранене на майката (гладуване) или сепсис в болниците.

Преди двадесет години гинеколозите казваха на жените, че причината за цезаровото сечение е, че главата на децата им е твърде голяма за техния таз. Бедата започна, когато същите тези жени останаха у дома за раждането на следващото си дете и раждаха дори по-голямо бебе през същия този таз. Получи се много неудобно и това сложи край на изтъкването на тази причина за секцио.

Онова, което я замени, беше твърдението: "добре, че направихме секцио, защото пъпната връв беше увита два пъти около врата на бебето." През последните десет години доста често го чуваме. Докторите трябва да измислят много добра причина за всяка операция, защото когато новото бебе и майката се приберат у дома, за семейството ще бъде много трудно и без убедителна причина за операцията, бащите биха излезли на война. Само си представете докторът да каже честно: "Слушай Джо, това беше един от случаите, когато сбъркахме, всъщност нищо им нямаше нито на бебето, нито на жена ти. Съжалявам, че ще се възстановява шест седмици за нищо". Знаем, че поне 15% от цезаровите сечения са ненужни, но това не се съобщава на родителите. По очевидни причини съществува конспирация сред болничния персонал тази информация да се пази от семействата.

Намирам за интересен факта, че през 1999 г. лекарите се застъпват за прекратяване на употребата на електронен фетален монитор. Това е нещо, което привържениците на естественото раждане силно пропагандираха и не успяха да постигнат през последните двадесет години. Привържениците на естественото се притесняваха от възможната вреда за бебето, причинена от доплеровия ултразвук, както и от дискомфорта на майката, причинен от двата стегнати колана около корема и. Сега през 1999 г. докторите се присъединиха към кампанията да отърват родилните зали от тези скъпи технологии. Защо, ще попитате вие. Защото същият този хартиен отрязък, записващ сърдечните тонове на детето, който са смятали, че доказва колко грижовни и съвестни са те и който са смятали за свой защитник, се оказва техен най-голям враг в съдебната зала. Добрият адвокат може да вземе всеки къс "доказателство" и да намери експерт, който да го интерпретира както пожелае. Ако бебето умре или бива наранено, разследващите идват и разглеждат тези отрязъци, а на докторите се налага да правят съдебни споразумения. Онова, което литературата отбелязва сега е, че когато сестрата слуша "действителния" сърдечен ритъм през фетоскоп (не отразения и записан пулс, показан на монитора), броят на цезаровите сечения пада наполовина, без това да рефлектира върху процента на феталната смъртност.

Разбира се, аз също съм застъпник на премахването на феталния мониторинг, но би било много по-благородно, ако това се правеше с мисъл за здравето на пациента, а не само като един от начините да си покрият задника в съда.

А сега, да се върнем на тазовете, които опознах и обикнах. Когато бях начинаеща акушерка, вземах участие в много уъркшопове, в които мерех тазовете на моите съученици. Трансверзален диаметър, кръстцов рид, тесни арки - много важни и сериозни неща. Гинекоиден, андроиден, антропоиден и платипелоиден всички трябваше да бъдат измерени, оценени, докарващи ни до агония. Тревожех се, че бебетата могат да се "закачат" на шипове и кости, които според фолклора можеха да изскочат от никъде. Тогава, един ден чух шефа на гинекологията в местната болница да казва, че най-добрия мерител за таза на майката е главата на бебето. С други думи главата, преминаваща през таза, може да ни каже много повече за неговия размер, отколкото всички уреди и рентгени на света. Той въобще не смяташе, че тазът трябва да се мери. Разбира се, измерването в ранна бременност, преди хормоните да започнат да отпускат таза е налудничаво.

Един от акушерските трикове, на които ме научиха беше да питам майката за размера на обувките и. Ако майката носеше размер 5 (37 ЕU) или повече, теорията твърдеше, че тазът е достатъчно широк. Е, 98% от жените носят по-голям размер обувки, така че теорията беше добра и ми даваше увереност в телата на жените за много години. Тогава попаднах на клиентка, която дойде при мен в осмия месец за домашно водно раждане. До този момент тя беше наблюдавана в болнична акушерска практика. Тя беше гъркиня и обичаше гимнастиката. Нейното осемнадесет годишно тяло грееше от добро здраве и се радвах, че ще я поема, докато не я попитах за размера на обувките. Тя носеше номер 2. Налагаше и се да си купува обувки от Чайнатаун, за да намери достатъчно малък размер. О, боже! Помислих да освежа ръждясващите си умения в пелвиометрията, но след това размислих. Няма да и стоварвам това бреме. Ще бъда бдителна по време на раждането и ще действам, ако бъде нарушено по някакъв необичаен начин, но няма да го превръщам в самоутвърждаващо се пророчество. Тя роди момиченце, тежащо

3,180 кг и и се наложи да напъва само около дванадесет пъти. Роди във вана, седнала в скута на любимия си, а това ми напомни на сцена от „Синята лагуна”, където сцената с Брук Шийлдс беше толкова секси. И така този таз сложи край на теорията за номера на обувките завинаги.

Още един таз, на който попаднах преди нялколко години, изплува в съзнанието ми. Първото раждане на тази млада жена беше с цезарово сечение. Раждането било индуцирано и звучеше като обичайната каскада от интервенции. Докато я шиели, съпругът и казал: „Няма нищо, Керъл, следващото дете ще родиш вагинално.” Хирургът коментирал: „Не и ако бебето е повече от килограм.” Когато я срещнах, тя имаше леки подготвителни контракции. Дулата и ме беше повикала за консултация на раждането. Тя наистина имаше много странно оформено тяло. Беше е висока два метър и 55 см и почти всичко в това тяло беше крака. Бременният и корем изглеждаше огромен, защото стърчеше напред – имаше много малко разстояние между гръдния кош и ханша. За щастие, майка и беше там, когато пристигнах. Заведох я в кухнята и я попитах за нейното раждане. Първото си бебе беше родила вагинално. Второто дете е било в недобро предлежание и се наложило секцио. Тъй като бабата имаше същата структура като дъщеря си, поне бях подкрепена от факта, че тя веднъж е родила вагинално. И жената получи разкритие във ваната. Това беше планирано болнично раждане, така че след като получи разкритие, отидохме в болницата. Тя напъваше когато пристигнахме там и роди момиченце, тежащо 3,200 кг. Използваше лост за клякане и беше очарована от напълно спонтанните си родилни усещания. Помолих я да пише на хирурга, който беше направил забележката, че тя не би могла да роди бебе, по-тежко от килограм и да му каже, че тази ненаучна, груба забележка и е причинила много ненужни тревоги.

Друга група тазове, която ме вдъхновява, са тези на пигмейските жени в Африка. В документите си имам статия от антрополог, който пише, че тези жени са високи средно около метър и 20 см. Средното тегло на бебетата им е 3,200 кг! Това е все едно жена висока 1,70 м да роди дете 6,350 кг. Обичаят в селото е жената да стои сама в колибата си, докато не изтекат водите и. Когато това стане, тя тръгва из селото да намери акушерки. Акушерките и жената се хващат за ръце и пеят докато вървят към реката. На брега на реката има плосък, изгладен камък, на който се раждат всички деца. Двете акушерки клякат до жената, докато тя изтласква бебето си. Една от акушерките загребва вода от реката, за да напръска новороденото и да стимулира дишането. След като се роди плацентата, другата акушерка намира стеснено място на пъпната връв и я изгризва, за да раздели детето. И тогава трите се присъединяват към другите. Статията беше поучителна и вдъхновяваща за мен.

Това е всъщност най-важното за тазовете – те не съществуват в истинското акушерство. Всяко бебе може да премине през всеки таз с мощен тласък от матката.

За повече информация за ПФД (пелвео-фетална диспропорция), т.е. тесен таз/голямо бебе, можете да прочетете следните статии:

http://www.homebirth-only.com/TooSmall/TooSmall.htm - Малки жени и големи бебета

http://www.caesarean.org.uk/articles/Myths.html - Митовете за цезаровото сечение оборени

http://en.wikipedia.org/wiki/Cephalo-pelvic_disproportion Уикипедия - Пелвеометрия и ПФД, малък откъс:

„Пелвиометрията се е използвала рутинно, за да се прецени дали да се разреши вагинално раждане. Жени, чиито тазове са оценени като твърде тесни, са били подлагани на секцио, вместо да им се разреши да родят естествено. Изследвания показват, че пелвиометрията не е надеждна при диагностициране на ПФД (виж по-долу) и че при всички случаи трябва да се разреши опит за вагинално раждане. Виж Blackadar & Viera, 2003, стр. 505

Женските тазове се разтягат преди раждане (с помощта на хормони), а изправената и/или клекнала жена може да роди значително голямо бебе. Жена в позиция „безпомощен бръмбар” (легнала по гръб), най-вероятно няма да успее да изтласка бебето навън, поради размера на изхода, който създава тази позиция. Тъй като гинеколозите продължават да поставят жените в тази мъчителна поза заради тяхното собствено изискване за „достъп”, без да се вземат предвид нуждите на майката да заеме по-добра позиция, за да се отвори тазът и, неминуемо тази жена ще бъде погрешно диагностицирана, че нейният таз е твърде тесен да роди нейното бебе.”

Рискове, свързани с цезаровото сечение

  Всички сме наясно с основния риск при вагинално раждане след цезарово сечение (VBAC)– руптура на матката. Когато една жена желае вагинално раждане след секцио, тя трябва да подпише при гинеколога си „Формуляр за съгласие за VBAC”, удостоверявайки че е запозната с риска. Намирам ирония във факта, че жени, решили да раждат чрез повторно секцио не са задължени да подпишат „Формуляр за съгласие за повторно секцио” като част от пренаталните грижи. Защото рискове съществуват и при повторното секцио. Но тъй като това не се случва, повечето гинеколози набързо изброяват рисковете, ако изобщо си правят труда да ги споменат, което кара жените да си мислят, че VBAC са рисковани, а цезаровите сечения не са.

Онова, което майките, предприемащи повторно секцио не знаят е, че това решение носи рискове свързани не само с моментно влияние върху тяхното състояние и състоянието на тяхното бебе. То може да повлияе и върху бъдещата им фертилност, бъдещите им раждания със секцио, както и върху бъдещите бебета. Някои от рисковете нарастват с всяка операция. Признава се: „Ясно е, че всички рискове на първо раждане секцио нарастват при повторно и се увеличават още повече при трето, четвърто и повече цезарови сечения.”

По-долу аз само ще изброя рисковете, свързани с цезаровото сечение. Ако искате да прочетете по-подробно, може да посетите тази страница: Risks Associated With Cesarean Delivery

Краткосрочни рискове при цезаровото сечение

• Смърт на родилката (точно така, това е първото, което се посочва)

• Тромбоемболия – дефинира се като „блокиране на кръвоносен съд от тромб, който може да достигне по кръвоносната система до сърцето, белия дроб и мозъка и да нанесе сериозни вреди”. Ако тромбът навлезе в мозъка, тогава се получава инсулт. Ако навлезе в сърцето, тогава причинява инфаркт. Ако попадне в белия дроб, това е белодробна емболия. Нито едно от посочените не е безобидно.

• Кървене – „Рискът от кървене, налагащо кръвопреливане нараства значително с нарастването на броя на предишните цезарови сечения.”

• Инфекция – „най-честото усложнение след секцио” засяга 85% от жените с предишно раждане и 4-5% от жените с цял околоплоден мехур. „Инфекция на раната може да възникне при 2,5% до 16% от раждалите секцио”

• Инцидентни оперативни наранявания – най-често на пикочния мехур, червата или матката. Ако не се коригират навреме, могат да причинят други усложнения като сепсис (сериозна и опасна инфекция), бъбречна криза, образуване на фистула.

• Продължителна хоспитализация – много хора гледат на престоя си в болницата като на ваканция, а аз предпочитам своята почивка безболезнена и с по-добра храна, но всеки си знае!

• Спешна хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) – това за съжаление се е случило на тази жена.

  http://hbacmama.wordpress.com/2008/03/05/100/

  „хисторектомията е 13 пъти по-вероятна при цезарово сечение”

• Болка – тази малка дума е толкова силна. Болката лесно се пренебрегва, но когато се опитваш да се грижиш за новородено и по-голямо дете, рискът от болката е огромен. А болката при някои жени може да продължи с месеци. Трябваха ми 18 месеца, за да спре белегът ми да е странно изтръпнал и въпреки това чувствителен.

  Откъсът е от статията, акцентите са от мен:

• „Изследване на 242 първескини показва, че всички, подложени на секцио (планувано и по спешност) са се нуждаели от болкоуспокояващи средства, сравнени с 11 % при родилите вагинално. Обезболяването с медикаменти може да има значителни последствия върху първоначалното изграждане на връзка между майката и новороденото, върху вероятността за успех с кърменето, както и върху дееспособността на майката след раждането; в допълнение, рискът от слеродилна депресия може значително да се покачи.”

• Непълноценно преживяване на раждането – „по-често съобщават неудовлетворение от раждането в сравнение с родилите вагинално... по-рядък ранен контакт с новороденото... значително по-дълго време преди първия контакт с бебето... по-често отбелязват неудовлетвореност при първоначалния си контакт с бебето”

Дългосрочни рискове при секцио

• Повторно приемане в болница – „... следродилно повторно приемане в болница е значително по-често при родилите с цезарово сечение”

• Болка – „по-често съобщават за болка през първите два месеца след раждането”. Изследване на 1500 жени, родили секцио през последните 24 месеца показват,че „болките при шевовете са били сериозен проблем през 25 % от времето, а от сериозен до малък проблем 83% от времето”, а шест месеца след раждането 7 % от родилите секцио съобщават за болки в областта на шевовете, сравнени с 2% от родилите вагинално жени, съобщаващи за болка в областта на перинеума.

• Адхезия (срастване) – „... се случва често и покачва значително риска от усложнения при бъдещи раждания ... съобщава се за повишен риск от извънматочна бременност при жени с предишно секцио.”

• Стерилитет/субфертилност – „... по-вероятно е да не могат да заченат повече от година”

Рискове за новороденото при секцио

• Неонатална смърт (поставено е на първо място)

• Респираторни затруднения – „... вероятно като резултат от това, че се пропускат механизмите, задействащи резорбирането на феталните белодробни течности при нормално вагинално раждане... три пъти по-чести при цезарово сечение по желание, отколкото при вагинално раждане.”

• Астма – „за родените с планирано или непланирано секцио има 30% по-голяма вероятност за постъпване в болница поради астма в детса възраст, отколкото при родените вагинално”

• Ятрогенна незрялост – това означава, че бебето не е зряло, защото секциото е извършено преди бебето да е готово да се роди. Това се случва обикновено при плануваните цезарови сечения.

• Травма – има се предвид неволно порязване от хирурга.

• Неуспех с кърменето.

Рискове при секцио за последващи бременности

• Руптура на матката – за повече статистика тук:http://vbacfacts.com/vbac/#URVC

  Изследване на повече от 250,000 жени в Швейцария показва вероятност от руптура на матката за жена без предишно секцио 0.007%. Тази вероятност се покачва на 0.192% за жена с предишно раждане секцио, която е планувала следващо секцио и се качва дори повече до 0.397% за жени, които плануват опит за раждане при предишно секцио.

• Абнормално положение на плацентата – това означава, че плацентата се прикрепя или на отвора на шийката на матката (плацента превия), което означава, че отново трябва да родите секцио или че плацентата расте през маточната стена (placenta accreata) което може да означава, че плацентата трябва да се отстрани по хирургичен път или мануално. Това води до по-голям риск от постпартален кръвоизлив. При жените с минимум едно секцио има най-малко 3 пъти по-голям риск от плацента превия, сравнено с жени без предишни оперативни раждания. Този риск значително нараства с нарастването на броя цезарови сечения, достигайки почти 45 пъти за жени с 4 или повече цезарови сечения.

• Хистеректомия – „С нарастване на броя на цезарови сечения, нараства и риска от цезарова хистеректомия.”

Както съм казвала и преди:

Вагиналното раждане след секцио крие рискове.

Цезаровото сечение крие рискове.

Моля, информирайте се преди да вземете решение

http://vbacfacts.com/2008/06/05/cesarean-risks-overview/

Защо ти е такова дете?

Тази сутрин имах повод да се сетя за един миналогодишен разговор с приятел, относно изцепката на Масларова, че ще направи генетичните изследвания задължителни, за да се предотвратят трагедии като в Могилино. Тогава той реагира много неочаквано за мен като каза, че има познати с дете на n години, което нищо не умее да прави. „За какво ти е такова дете?!“, бяха думите му. Тогава за секунди преминах през цяло торнадо от чувства: от желанието да го зашлевя и да го заплюя до това да се скрия в миша дупка и да си поплача.

Днес, тези думи сами изплуваха в съзнанието ми. Вече без емоциите на разговора лице в лице, съвсем естествено, ми дойде контра-въпросът: „А защо ти е друго дете?“. Какво всъщност ни кара да искаме деца?

Моето искрено и много дълбоко убеждение е, че детето е физическото измерение на любовта. То представлява чистата любов, придобила форма. Можеш ли да оттеглиш съдържанието, да оттеглиш любовта, защото формата не е тази, която си очаквал?! Колко дълбоко сбъркан трябва да е нашият свят, за да намира подобна абдикация за нормално поведение...

Също вярвам, че всяко човешко същество, както и да изглежда отвън, има безпогрешната способност да усеща любовта. Притежава и способността да трансформира тази любов в живителна сила и да се чувства щастливо.

Да се отнасяш с уважение и благоговение към детето – здраво, болно, „особено“ - означава да зачиташ правото на любовта да съществува в чист вид. И да и позволиш да ръководи живота ти. Мисля, че това е смисълът на появата на всяко дете. Или както казва един много мъдър човек: „Детето е писмо от Бог, адресирано лично до теб.“

A Butcher's Dozen - 3 част

Раждането работи. Почти винаги. Когато имаме доверие в него и когато го уважаваме и сме отпуснати. Напомням на жените отново и отново и отново, че те идват от силна и проверена порода, че техните баби са раждали деца, и техните пра-баби, и техните пра-пра-баби, и техните пра-пра-пра баби – всички техни предци назад до зората на времето – и че те също са създадени да раждат! Също така им напомням, че обратно на това, което ни учат (Опра, много бих се радвала на лична среща с теб, мила моя!) и което показват по телевизията, когато уважаваш процеса, раждането не е затишие пред буря.

Аз съм изключително благодарна на талантливите, внимателни и подкрепящи лекари за помощта, която ни оказват, когато има ситуации, при които се налага допълнителна оценка. Със здрави майки, обаче, е рядкост да има спешни случаи, които не са предшествани от ситуация, която ако се реши подходящо не би ескалирала до усложнение или спешен случай (това също е отделна тема). А това, че са в болница, не защитава жените от проблеми; всъщност това, че са там много често създава проблеми, които биват “решавани” с приспособления...и скалпел.

Но да се върнем на VBAC. За да бъдат прогресивни и за да могат да изискват, лекарите започнаха да приемат VBAC. Онези, които го правеха, започнаха да имат повече клиенти (не забравяйте, че пациентите са болни хора), а разбира се, парите си казват думата. Някой се съгласяваха на VBAC, но само ако жената сама го поиска. Други се съгласяваха, но само при определени условия: например, ако има анестезиолог в на смяна по това време. Винаги съм задавала въпроса: какво правят, ако е имало катастрофа или престрелка и трябва да оперират веднага? Има по-голям шанс да се случат тези инциденти, отколкото да се наложи намеса при VBAC! Много лекари дори вземаха по-висока такса за VBAC, отколкото за други раждания. Иде ми да се изплюя.

Много от тези гинеколози не разбират някой аспекти на успешното VBAC – отлично хранене, липса на страх, важността на енергията в родилната стая и вяра в родилния процес. Много от тях казват на жените, че трябва да родят до 40-тата седмица или ще им индуцират раждането. Но тъй като все повече жени започнаха да искат VBAC, там бяха и парите и лекарите започнаха да приемат по-спокойно идеята. За лекарите повече VBAC означава повече време за по-малко пари, по-малко власт и по-малко контрол. Гинеколозите, които присъстват на VBAC просто поемат бебетата – нещо, което всяка начинаеща акушерка би могла да свърши; да извършиш хирургическа операция е доходно и предизвиква страхопочитание. Могат да назначат секциото в удобно за тях време, вместо да бъдат обезпокоявани посред нощ. Не могат да разберат кое му е толкова важното на вагиналното раждане и често използват тактиката на всяване на страх, за да убедят жените да се съгласят на следващо секцио. Обвиняват жените, които искат нормални раждания, че рискуват живота и здравето на бебетата си, заради собственото си величие и за сметка на децата си. Естествено, нищо не би могло да бъде по-далече от истината.

Една от жените, на които помагах за VBAC, пише: “Както знаем, много лекари, а дори и акушерки, никога не са виждали нормално, естествено раждане, да не говорим пък да са го преживяли лично. И не само, че не са/няма да го преживеят, но като се основават на собствения си опит – плашещ, фрустриращ и „неуспешен“, не са готови за промяна. Вашите клиенти, желаещи VBAC, отказват да бъдат ограничавани от личните си, често плашещи преживявания от предните си раждания и откриват в себе си силата да се доверят на едно друго изживяване, което истинските акушерки и техните клиенти са имали – планувано и успешно VBAC. Изживяването е разтърсващо и изпълнено със смисъл и ...слава на богинята, някои от нас успяват да намерят начин да надмогнат негативните Преживявания, за да създадат Изживяването, което знаем, че е възможно.”

Всички знаем, че раждането в тази държава е пари. Секциото е изключително доходоносно за лекарите и болниците. Първо ни казваха колко опасно е VBAC. После, когато отбелязахме, че други страни не са на същото мнение и когато хиляди жени започнаха да имат “случайни” VBAC, лекарите започнаха да ни казват, че да, може би, все пак е безопасно. Когато процентът на секциото падна, същото се случи и с банковите им сметки. Тъй като започнаха да губят пари, защото все повече жени раждаха вагинално, те трябваше да ни изплашат отново, за да ни върнат към секциото. В същото време, колкото по-удобно се чувстваха с VBAC, толкова повече рискове започнаха да поемат. Преди, никой не си позволяваше да индуцира VBAC и със сигурност никой не използваше Питоцин, но сега Питоцин се използва често. Между другото, не е ли интересно, че въпреки, че непрекъснато ни казват колко безопасен е Питоцинът, щом ти влючат системата, трябва непременно да се овържат и с електронен монитор за следене на тоновете, “за да са сигурни”, че всичко е ОК? Наблюдава се увеличаване на броя на руптурите на матката при индуциране на раждането и използване на Питоцин. За мен е неразбираемо и подло как вместо да разберат, че директивите на гинеколозите създават проблеми и понижават безопасността на VBAC, гинеколозите в Америка вярват, че опасността е присъща на самото VBAC. Всъщност, напоследък ни прави впечатление, че вместо да зашият срязаната матка на пластове, лекарите биват обучавани да използват “кратка” техника и да шият еднопластово. Този метод застрашава цялостта на белега и предразполага към руптура на матката. Така че сега, съвсем открито могат да ви заявят, че VBAC е опасно: те го правят такова. Ние сме оставени на тяхната милост – те ни режат и те ни шият.

Всички знаем, че макар и коремните операции да са много по-безопасни отколкото преди, има редица сериозни усложнения, които могат и често възникват. Рискът от анестезията сам по себе си е достатъчно притеснителен. Цезаровото сечение не е просто още един начин да родиш – това е сериозна коремна операция. Въпросът не е, че цезаровото сечение е толкова безопасно, то просто е станало много удобно. Познато и удобно се равнява на безопасно, точно както идеята че, колкото повече уреди, машини, пиукания и бибипкания има по време на раждането, толкова по-безопасно би следвало да бъде то. Ако жените знаеха истината за раждането, гинекологията би била много различна от това, което познаваме – това може да е плашеща мисъл за онези, които са док-трини-рани да вярват, че машините, технологиите и компютрите винаги правят нещата по-добре.

Лаура, VBAC с красиво 5 килограмово бебе, без шевове, без “гестационен диабет” доста се потруди, за да получи VBAC вкъщи, както искаше. Тя разговаря с много лекари и акушерки преди да вземе решение да пътува до Бостън, за да роди бебето си тук. Наскоро, тя ми писа. “Знанието е сила, Нанси, затова те не могат да ни позволят да споделяме знанието си: те знаят, че ако разрешат на истинските акушерки да разпространяват знанието, това ще намали властта им. Не им е достатъчно да направят първия разрез и да оставят VBAC на нас. Те искат всичко! Искат всяко повторно секцио да им е сигурно! Така възниква необходимостта да заглушат гласовете на акушерките, които имат знанието за VBAC(да не споменавам естественото раждане като първа опция!). Ще цитирам една активистка в борбата със СПИН: “Мълчанието е равнозначно на смърт.” Лекарите(не всички, но изглежда повечето) искат да ни накарат да мълчим, защото искат това женско знание да отмре. Лекарите често плашат жените с думи като ”може да умреш”. Това, което те не разбират е, че хирургическата намеса сама по себе си вече е смърт: смърт за нашите мечти, смърт на нормалността, на нашата женска сила – в края на краищата, те режат онази част от нас, която създава живот!”

Животът има рискове. Не всяка жена, която планира VBAC ще го получи и не всяка, която го получи, ще има идеалното преживяване. Някои жени, които отчаяно искат VBAC, раждат с повторно цезарово сечение. Но след почти 30 години изследвания, писане, консултиране и обучения за превенция на цезаровото сечение и VBAC, знам че повечето жени могат да получат безопасно, нежно, свято, сладко вагинално раждане след секцио и че то е по-безопасно, отколкото повторното секцио. Пародия е, че в повечето случаи секциото и повторното секцио не е необходимо. Изключително тъжно е, когато жените са толкова облъчени със страх относно раждането, че избират ступорът и технологиите да “извадят бебето”, вместо тяхната вътрешна сила и уменията им да го направят.

Трябва да продължим с нашите усилия да спрем тревожното увеличаване на първичното секцио и да увеличим процента на VBAC сред тези, които са били срязани. Духовно осъзнатите жени искат да почувстват цялата мощ на това женско изживяване. Те не искат да бъдат отваряни. VBAC в огромна степен променя живота им, а също променя, по един положителен и впечатляващ начин, живота на на тези, които присъстват на събитието.

A Butcher's Dozen - 2 част

Конференцията на гинеколозите

Преди няколко години научих за голяма двудневна конференция на гинеколозите за VBAC. Въпреки, че аз съм една от първите жени, родили с планирано VBAC в страната, че съм създателка на термина VBAC, че съм написала първата книга по въпроса – която, между другото, спечели наградата за “най-добра книга в областта на здравето и медицината” на the American Library Association още същата година, в която беше написана – че имам повече опит с VBAC от който и да е друг в страната – или в света! - и живеех в града, в който се провеждаше конференцията, аз не бях поканена да говоря или дори да присъствам на конференцията.

Макар че се случва да бъда саркастична – за да прикрия фрустрацията и яростта, които изпитвам заради жените, които биват оперирани ненужно и биват диагностицирани погрешно като “непрогресиращо раждане” или “тесен таз” - аз не съм арогантна. Не бях обидена, че не съм поканена да говоря: беше ми мъчно. Имах толкова много да споделя за моите изследвания, информация и опит с VBAC. Все пак си давам сметка, че това често се случва в една патриархална система – ключови фигури, предимно жени, биват игнорирани, изключени. Всеки, чийто опит не отговаря на сценария, бива изключен. Но едно раждане, истинско и естествено, не може да се вмести в сценарий.

Конференцията се провеждаше в най-претенциозния хотел в града. Цената беше възпираща. Научих, че за гинеколози няма квота, но всъщност има квота за акушерките. При това положение, и без това малко акушерки биха могли да си позволят цената на конференцията. Знаех, че посещението на конференцията най-вероятно няма да се отрази добре на кръвното ми налягане и реших, че най-добрият начин да си прекарам времето беше да си остана вкъщи и да пиша.

Нощта преди конференцията ми се обади жена, която изследва/пише за раждането. Била болна и не можела да присъства на конференцията. Попита дали не бих отишла на нейно място. Каза, че разбира, че трудно бих преглътнала повечето информация, но поне ще науча от първа ръка какво казват. “Нанси, само помисли – ще можеш да използваш всичките им погрешни схващания и информация като катализатор за следващата си книга”, каза тя.

Вярвате или не, аз не искам “катализатор”. Искам споделена информация, комуникация и разбиране. Искам другите да проявяват достатъчно интерес – да са достатъчно заинтригувани – да разберат защо толкова много от жените с VBAC, с които аз работя, имат големи здрави бебета и нормални, естествени раждания в такива кратки срокове. Искам те да бъдат достатъчно вдъхновени, за да могат да помагат на жените да имат прекрасни, весели, (да, весели!) раждания, които са изцелителни и дават сили.

Мъж, който беше написал книга за VBAC и изнасяше лекции в цялата страна по въпроса, щеше да бъде презентатор. Бях му се обаждала години преди това. В резултат ми беше казано, че връзката му с мен би намалила шансовете му неговата работа да бъде оценена от медицинското съсловие. Тогава разбрах, че този мъж се превръща във VBAC гуру – бях доволна, че има такъв човек, макар и да имах известни притеснения относно някой неточности в книгата му и страхът, който тези неточности пораждат. Исках да говоря с него, да му помогна в неговия път, ако мога. Знаех, че ако гинеколозите не признаваха моята работа и знания, този човек беше “един от тях” и те биха обърнали внимание на VBAC заради него. VBAC беше мое дете вече 30 години и ако той възнамеряваше да говори за него, да пише за него и да бъде авторитетът по въпроса, аз исках той да разбере някои аспекти, които аз знаех, че той не знае; аспекти, които зная, че са изключително важни за успеха.

Малко отклонение: The American College of Obstetricians and Gynecologists (ACOG) иска да извлече дивиденти, от това, че е представил VBAC на вниманието на обществото. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. VBAC възникна като движение на обикновените жени, които бяха оперирани и бяха вбесени от епидемията “цезарово сечение”. То започна с хора като мен, Джини Феърли, Лин Ричардс (която нарече VBAC "Very Beautiful and Courageous"- много красиво и смело) и няколко акушерки- пионери като Кей Матюс и Валери Ел Холта, които бяха подкрепяли VBAC много преди всякакви “изследвания” да “докажат” неговата безопасност. Правихме седящи и писмени кампании и писахме статии за списания и говорихме на всеки, който беше готов да слуша. Раждахме във фургони пред болниците и в мотели срещу болниците, а после в домовете си. Открихме няколко(много малко) лекари в страната, които ни симпатизират и които бяха готови да ни помагат по тихи, но силни начини. Много от тях бяха подигравани от колегите си, заради това. След известно време, ние вече бяхме помогнали на хиляди жени да родят VBAC; много от тях раждаха бебета, които бяха значително по-големи от бебета, заради които са били срязани предния път. Много от тях имаха VBAC след повече от едно, две, три или четири (или повече) цезарови сечения, раждаха близнаци (и една жена – тризнаци) и бебета в седалищно предлежание. Правихме изследвания върху безопасността на VBAC в други страни, върху опасностите от анестезията и върху видовете разрези, които се прилагат.

Говорехме за удобството/преимуществата на планираните/повтаряемите цезарови сечения за американските лекари, говорехме за пари, власт и контрол. Накрая, с неудоволствие, срамежливо, с раздразнение ACOG трябваше да ни обърне внимание. Започнаха да говорят за “родилни мъки” и VBAC при определени условия. След известно време си присвоиха VBAC като тяхна идея. Същите лекари (18 на брой), които ми бяха казали, че или аз или бебето(или и двете) ще умрем, ако се осмеля да раждам нормално, сега започнаха да рекламират, че всъщност те са промотирали VBAC като по-безопасната алтернатива за повечето жени, раждали секцио.

Лекарите може да се примириха и по-късно дори да се хвалеха, но те никога не са обичали да израждат VBAC. И тъй като се опитват да дирижират VBAC, да го контролират и да го менажират, те никога не са имали успеха, който ние постигаме. Но поне могат да кажат, че са опитали и всъщност не се получава, така че защо да не направим още едно секцио, без цялата (както лекарите казват) “дандания”. Жените биват лишавани от храна по време на тяхното нормално раждане след секцио – всички ние знаем, че по време на раждане жената трябва да се храни, за да има сили и за да са здрави бебетата! На жените с VBAC им се правят вливания “за всеки случай” - всички ние знаем, че това пречи на естественото раждане, изморява и предава съобщение за опасност на тялото, което също се отразява на раждането. На всичкото отгоре изглежда никой не обръща внимание на позицията на главата [виж приложението] и така жени, които са имали секцио заради фетално страдание или тесен още веднъж биват вързани и подготвени: хей-хо, хей-хо, към операционната вървим

Отидох на конференцията. Имаше може би повече от 150 души. С изключение на още 3 жени, всички бяха мъже, предимно гинеколози и няколко администратори на болници. Много (много) пъти вдигах ръка, за да задам въпрос, за да дискутирам или да оспоря някое твърдение, за да изкажа мнение и бях абсолютно игнорирана. В един момент почти се качих на масата. Чувах неща за VBAC, които бяха толкова крещящо неверни, толкова предизвикващи страх, толкова смешни, че ми се искаше да изкрещя: “Вие не разбирате VBAC! Вие не разбирате жените! И не разбирате раждането!” Също, ми се искаше да повърна. Но както София Джонсън отбеляза, платата от чисто злато и чашите от кристал Waterford не бяха подходящи за повръщане.

В края на първия ден не бях сигурна, че ще мога да се върна. Чувствах се физически зле; бях прекарала деня в слушане на “изследвания” и предписания за VBAC, които не вземаха предвид нито един от това, което аз знам като най-важните аспекти на този вид раждане. И все пак, чувствах отговорност да се върна. Може би, ако се върнех, щях да успея да задам въпрос или да изкажа мнение. По обяд на другия ден, когато вдигнатата ми ръка беше пренебрегната за 20-ти път, реших да се представя на някои от основните лектори в залата и да им кажа, че имам огромен интерес да разговарям с тях за VBAC, ако не сега, то в най-близко бъдеще. Подозирам, че съм имала замъглено съзнание – мислех си, че може би по-късно някой от тях, докато презентира тема по VBAC, ще каже: “Между другото, голяма чест за нас е, че днес тук е човекът, създал термина VBAC, жената, която е имала едно от първите VBAC в страната, основателката на C/SEC, Inc. и която бе основен двигател на Движението за предотвратяване на секциото [сега ICAN], човекът, посветил целия си съзнателен живот на VBAC. Г-жо Уейнър-Коен, бихте ли била така любезна да дойдете и да кажете няколко думи?” Всъщност, с мен се отнесоха точно по обратния начин: като чели мястото ми не беше тук и как така съм се осмелила изобщо да разговарям с лекторите. Двама от тях буквално ми обърнаха гръб, един отказа да говори с мен (след като направи груб коментар). Бях втрещена – честно! Не от наранено его, честна дума – от болка. Отново стана ясно, че “силните на деня” всъщност не се интересуват от истината за VBAC, а от собствената си печалба и в разбитото ми сърце кънтеше „гарван гарвану око не вади.“

Беше ясно, че презентаторите на конференцията смятаха VBAC за опасно и повечето предпочитаха просто да срежат жената, да отворят и да приключат. VBAC може да бъде опасно, ако се практикува както го правят гинеколозите! Стана ми дори по-ясно, че тяхното невежество и страх ще повлекат всички ни. Те не смятат, че процесът на раждането работи, смятат че телата на жените са дефектни и не полагат никакво старание, за да предотвратят цезаровите сечения по начало (така че даже не става дума за VBAC).

Не обръщат внимание на храненето, крайъгълният камък за здрава майка и бебе и за едно хубаво, безопасно раждане. Не разбират разликата между индуцирано раждане и оказване на помощ на жените, за да могат да започнат нормално раждане. С толкова много провалени “опити” за VBAC, защо да продължават да окуражават VBAC? Защо изобщо да смятат, че VBAC работи?

Защо би трябвало VBAC да работи в Америка? Американската гинекология не работи! Какво изобщо бихте си помислили за страна, в която конференция на ACOG е озаглавена “Популяризиране на цезаровото сечение без медицински показания”? Нареждаме се на 24 място в света: при 23 страни ражданията имат по-добър завършек, отколкото при нас. Това е позор! И държавите с най-добри резултати използват акушерки и подкрепят раждането извън болници! Тук жените приемат безропотно да чакат в приемната 45 минути, без храна или леки закуски, за да бъдат прегледани за 6 до 10 минути от гинеколог, който никога не е раждал или пък е имал предизвикано с медикаменти, ускорено с питоцин, “подобрено” с епидурална упойка раждане – гинеколог, който не ги познава и може никога повече да не ги види. Тези “доставчици на медицински услуги” срязват пъпната връв веднага, лишавайки бебето от собствените му стволови клетки и голяма част от собствената му кръв и се чудят защо бебетата “се нуждаят” от витамин К и защо толкова много от нашите деца развиват анемия, а после вземат хиляди долари за банка за стволови клетки, в случай, че на детето му потрябват някога по-късно. Ние сме луди! Ох, отплеснах се...