РОМАНТИЧНО 

Лятото не е романтично. Лятото е вкус на морска сол и мента в коктейл. Лятото е полуголо, флиртаджийско, секси. Неприлично отворено, развято на показ, с пясък между пръстите и желание, спускащо се по гръбнака. Лятото е залез с обещание. И нощ с изпълнение. Лятото е бързо.

Романтиката е друг сезон. Изисква време. Има нужда от плавност и покритост, мистика и усмивката на Мона Лиза. Предпочита хлад, за да може да те обгръща. Обича камина, пухкаво одеяло и червено вино. Може и малиново. Харесва меки цветове и свещи. Романтиката е родена в късна есен и расте с пълна сила през зимата.

Пъхнете я под широкия пуловер на момчето, което още спи. Пуснете я под шапката на момичето, на което все му е студено. Завийте я в шала с едрата плетка. Сипете я в млякото с канела. Поръсете с нея ябълковия пай. Задръжте я между двете ръце, които се топлят. Само не я изтървайте. Защото изпуснете ли я, ще трябва да чакате до следващата есен. А зимата е толкова дълга без малко романтика.

Лежа върху рамото ти и
си говорим в
тъмното.
Може да сме съблечени, а
може и да не сме.
Но голотата създава интимност,
която дрехите
иначе прикриват.
Тогава, в пристъп
на нежност, ти
казваш нещо
смешно, а аз
отвръщам нещо глупаво.
И се смеем, защото се
пазим от онова
„Обичам те“,
разпиляно по пода
с дрехите.

къса любов

Едно протяжно
петъчно напиване,
последвано от
дълга прелюдия
и кратка същина
ти даде
повод
за реванш, който
още танцува
в сънищата ми.
И който подобрявахме
при всеки
удобен случай,
докато удобството
не надделя над
случайността.
И продължихме
с различни крачки,
с една рана
и няколко въздишки
в повече.

Още имам пясък между пръстите,

а в сърцето ми се блъскат куп вълни. 

 

Пари слънцето в косите ми

и в очите ми от сол люти. 

 

Пъстър шал се вие като вятър

върху изгорелите ми рамене. 

 

Иска ми се да е вечно лято

и животът да е като на море.

 

 

Щом говорим за лято

 

Няма невинни,
щом говорим за лято.

Скрили сме някъде
нежна капчица страст,
проследила гръбнака,
непотънала в пясъка.
И онази въздишка,
най-последна след многото,
че е време за изгрев -
смело розов
и без обещания.

Скрили сме всичко,
прилежно заключено,
ала пазим ключа
до сърцето си.
И надничаме често,
щом говорим за лято...

анатомично

 

Английска закуска,

руска салата,

сръбска скара,

чилийски вина.

Светът се омеша

в казана с храната,

но все не достига до

онази страна, в която

ръката, готова да дава,

се свързва директно с

това леко вляво,

на което някои му казват душа.

Стомахът ни води,

главата го следва

и трупаме вещи,

все нужни неща.

Когато политнем някой ден

към безкрая,

дали ще ни махат

за сбогом

с ръка?

или

мълчанието ти приемам

като отказ да

ме допуснеш там,

където бях,

като ключалка с

врътнат ключ,

като врата, която

да не драскам с нокти.

или

мълчанието ти приемам

като дар

във тишината да

открия свое цвете,

като прозорец с

пъстри небеса

и като път, по който

да се търся.