Едно протяжно
петъчно напиване,
последвано от
дълга прелюдия
и кратка същина
ти даде
повод
за реванш, който
още танцува
в сънищата ми.
И който подобрявахме
при всеки
удобен случай,
докато удобството
не надделя над
случайността.
И продължихме
с различни крачки,
с една рана
и няколко въздишки
в повече.
let the sunshine in
неделя, 21 ноември 2021 г.
къса любов
понеделник, 17 май 2021 г.
Щом говорим за лято
Няма невинни,
щом говорим за лято.
Скрили сме някъде
нежна капчица страст,
проследила гръбнака,
непотънала в пясъка.
И онази въздишка,
най-последна след многото,
че е време за изгрев -
смело розов
и без обещания.
Скрили сме всичко,
прилежно заключено,
ала пазим ключа
до сърцето си.
И надничаме често,
щом говорим за лято...
вторник, 30 март 2021 г.
анатомично
Английска закуска,
руска салата,
сръбска скара,
чилийски вина.
Светът се омеша
в казана с храната,
но все не достига до
онази страна, в която
ръката, готова да дава,
се свързва директно с
това леко вляво,
на което някои му казват душа.
Стомахът ни води,
главата го следва
и трупаме вещи,
все нужни неща.
Когато политнем някой ден
към безкрая,
дали ще ни махат
за сбогом
с ръка?
сряда, 17 март 2021 г.
или
мълчанието ти приемам
като отказ да
ме допуснеш там,
където бях,
като ключалка с
врътнат ключ,
като врата, която
да не драскам с нокти.
или
мълчанието ти приемам
като дар
във тишината да
открия свое цвете,
като прозорец с
пъстри небеса
и като път, по който
да се търся.
Понеже се обичахме
задъхано,
ще трябва да се научим да
дишаме
дълбоко.
Да поемаме дъх без
да затваряме
очи и
да имаме
търпение да
достигне
стъпалата ни.
Да правим малки
крачки,
вместо да тичаме.
За да избегнем
сблъсъка,
който ни разбива
на парчета.
Да се достигаме
отвътре
и да се придържаме, без
да се възпираме.
задъхано,
вече сме готови
да опитаме.