неделя, 21 ноември 2021 г.

къса любов

Едно протяжно
петъчно напиване,
последвано от
дълга прелюдия
и кратка същина
ти даде
повод
за реванш, който
още танцува
в сънищата ми.
И който подобрявахме
при всеки
удобен случай,
докато удобството
не надделя над
случайността.
И продължихме
с различни крачки,
с една рана
и няколко въздишки
в повече.

събота, 14 август 2021 г.

Още имам пясък между пръстите,
а в сърцето ми се блъскат куп вълни. 
 
Пари слънцето в косите ми
и в очите ми от сол люти. 
 
Пъстър шал се вие като вятър
върху изгорелите ми рамене. 
 
Иска ми се да е вечно лято
и животът да е като на море.
 

 

понеделник, 17 май 2021 г.

Щом говорим за лято

 

Няма невинни,
щом говорим за лято.

Скрили сме някъде
нежна капчица страст,
проследила гръбнака,
непотънала в пясъка.
И онази въздишка,
най-последна след многото,
че е време за изгрев -
смело розов
и без обещания.

Скрили сме всичко,
прилежно заключено,
ала пазим ключа
до сърцето си.
И надничаме често,
щом говорим за лято...

вторник, 30 март 2021 г.

анатомично

 

Английска закуска,

руска салата,

сръбска скара,

чилийски вина.

Светът се омеша

в казана с храната,

но все не достига до

онази страна, в която

ръката, готова да дава,

се свързва директно с

това леко вляво,

на което някои му казват душа.

Стомахът ни води,

главата го следва

и трупаме вещи,

все нужни неща.

Когато политнем някой ден

към безкрая,

дали ще ни махат

за сбогом

с ръка?

сряда, 17 март 2021 г.

или

мълчанието ти приемам

като отказ да

ме допуснеш там,

където бях,


като ключалка с

врътнат ключ,


като врата, която

да не драскам с нокти.


или


мълчанието ти приемам

като дар

във тишината да

открия свое цвете,


като прозорец с

пъстри небеса


и като път, по който

да се търся.




 

Понеже се обичахме

задъхано,

ще трябва да се научим да

дишаме

дълбоко.


Да поемаме дъх без

да затваряме

очи и

да имаме

търпение да

достигне

стъпалата ни.


Да правим малки

крачки,

вместо да тичаме.

За да избегнем

сблъсъка,

който ни разбива

на парчета.


Да се достигаме

отвътре

и да се придържаме, без

да се възпираме.


Понеже се обичахме

задъхано,

вече сме готови

да опитаме.


четвъртък, 4 март 2021 г.

Докосвай кожата ми само
с дъх,
защото е родена скоро.
Прозрачна е,
под нея има рана,
преди минути спряла
да кърви.

Докосвай кожата ми само
със усмивка.
Сълзите са солени,
а солта горчи.

Докосвай кожата ми само
с поглед.
Но не горещ, защото
изсушава.

Докосвай кожата ми само
за любов,
сънуваща сърцето на

безкрая.